В образа на Антонин Пий се сблъскваме с един странен за времето си император : уравновесен, лишен от мегаломания и дори малко стеснителен  човек, чието главно достойнство е верността към всеобщата справедливост и дълга към Рим. Той упражнява имперската си власт почти четвърт век , но печатът върху Рим, който оставя, е далеч по- слаб, отколкото този на неговите предшественици. Дали е успял да се прикрие зад сянката на впечатляващите постижения на Траян и Хадриан ? Дали е имал късмета да дойде на власт по време, когато империята не среща сериозни външни заплахи и властва относителен мир ? Или тези оценки омаловажават истинското постижение на Антонин Пий: да подсигури стабилно управление без явни прояви на власт и насилие, толкова често свързани с предишните владетели.

         Хадриан най-вероятно е смятал, че Антонин ще продължи водената от него космополитна политика. За разлика от своя предшественик Антонин набляга на положението на Италия в Империята. Предоставя половината от провинциалните постъпления (aurum coronarium) на Рим, а другата половина на Италия. Промяната в политическия курс далече не значи , че провинциалните дела са изоставени –според "" История на Августите"":

 Двата съдебни процеса  са проведени по всички юридически правила за времето си. Антонин полага големи усилия да не се допусне политически преследвания и разчистване на сметки. В областта на правораздаването Антонин прокарва повече хуманност и въвежда правилото всеки подсъдим да бъде третиран като невинен до доказване на противното.

         При неговото управление е премахната институцията на четиримата пътуващи съдии, като контролът  над Италия отново се връща на Сената.

         Управлението на Антонин Пий съвпада със социално-икономическото изменение на  структурата на Римската империя – с прекратяването на големите завоевателни войни и спирането на притока на роби, техният брой постепенно намалява, поради което значението им като работна сила рязко спада. Липсата на работна сила води до увеличаване на икономическата роля на свободните, но частично закрепостени селяни, най-вече в областта на селското стопанство. Във връзка с тези промени е провеждана политика на социални промени с цел да бъде облекчена експлоатацията и състоянието на нисшите слоеве от обществото.

 При неговото управление се въвеждат нови законови правила за защита на робите от жестокост и злоупотреби. Убийството на роб е приравнено с това на свободен. Дава им право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора.

           Антонин Пий е харесван император и управлява по-скоро чрез съгласие, отколкото  чрез принуда. Той щедро увеличава даренията за фонодове за сираци, които били учредени от Траян, като вече обхващат и момичетата.

          Начинът, по който си спечелва прозвището ‘’Пий” (съвестен или благочестив), също  има повече легендарен отколкото исторически характер. "" История на Августите"" ни дава цели пет различни обяснения:

         За разлика от своя предшественик, Антонин властва над Римската империя от столицата или се радва на живота на провинциален аристократ във вилата си в Лориум . Виждаме един управленец, който седи в столицата на огромната си държава и от там дърпа подходящите лостове на властта си . През 23-те години на управление на Антонин Пий , макар да няма големи военни кампании, съществуват данни за почти непрестанни битки и размирици. В началото на своето властване, може би в преследване на военна слава, Антонин решава да покори южната част на Шотландия. Вала на Адриан е изоставена и 40 мили на север от нея се изгражда нова гранична защита, наречена стената на Антонин. Скоро след това избухват безредици в Мавритания, после в Германия и метежи в Египет, Юдея и Гърция.  По- късно империята има сблъсъци с даките и аланите, които заплашват дунавските провинции . Славата на римското оръжие е тъй силна, че понякога императорът успява да постигне големи успехи само с дипломатически средства.

         Едно писмо до Вологес , царя на Партия, е достатъчно, за да го накара да се откаже от плановете за инвазия срещу Армения. Антонин решително отказва да върне на Вологес трона, пленен при Траяновия поход. Въпреки влошените отношения, мирът с  Партия е продължен. Вероятно по това време е установен първият пряк търговски контакт на Рим с древен Китай.

Едно от забележителните събития през властването на Антонин Пий е тържественото честване през 148 г. на 900 години от основаването на Рим и пускането в обръщение на медали, които с патриотичен патос прославят легендарния произход на римляните.

         В историографията съществува мнението, че през 158 г. са били разбити и свободните даки, които живеели извън границите на трите отвъддунавски римски провинции. Границите на провинция Мизия се разширили на североизток и към нея се присъединил град Тирас. Определението на тези евентуално  присъединени земи като ‘’ Свободна Дакия’’ обаче няма сериозна почва.

  Запазените надписи свидетелстват, че през и след 152 г. се строят много укрепления по границата на провинция Тракия с провинция Мизия. Малко е вероятно е да са има ли роля на втори защитен старопланински пояс, а по-скоро са служели за борба срещу появилите се бандити.

  Възстановени са градовете в Мала Азия и Егея, паднали под ударите на земетресения, пожари и други бедствия. В Рим гладните метежи са парирани след като императорът раздава безплатно хранителни продукти.

          Като цяло в провинциалната си политика Антонин Пий силно намалява автономията на градовете. Предвид общите насоки на тази негова политика трябва да се преразгледат някои историографски менения, които виждат в този император естествения продължител на урбанизационната дейност на Траян. По- скоро по негово време се случва точно обратното, което за Мизия и Тракия се доказва от ревизията на епиграфския материал. Изобщо мащабната градоустройствена политика на Траян секва при неговите наследници , а подобна инициатива предприема едва император Септимий Север(193-211).

 На 24 януари 138 г. по случай шейсет и втория си рожден ден Хадриан обявява желанието да осинови Антонин и така го посочва за свой приемник. Официалното осиновяване се провежда месец по- късно- на 25 февруари 138 г. Всъщност действието е многостранен акт : Адриан осиновява Антонин, а Антонин същевременно осиновява Марк Аний Вер  (Марк Аврелий) , тогава на 16- годишен, и младия Луций Цейоний Комод, син на същия онзи Луций Цейоний Комод, син на първия избраник на Хадриан, който е умрял два месеца преди това. Когато Хадриан почива на 10 юли 138 г., властта преминава в Антонин абсолютно безпроблемно . Мнозина служители на Хадриан запазва постовете си. Антонин бързо печели  симпатиите на сената като доброжелателен и умерен владетел.

При възникналия конфликт със сената, отказващ да отдаде божествени почести на Хадриан печели сблъсъка , отбелязвайки : ‘’Добре тогава, и аз няма да ви управлявам , щом според вас той е станал долен, противен и обществен враг. Защото в такъв случай вие, разбира се, скоро ще отмените всички негови решения, сред които е и моето осиновяване’’. От страна на Антонин това не е само благодарност или благочестива почит към Хадриан: един отказ на сената да отдаде божествени почести на втория му баща би представлявал сериозен удар по репутацията на самата императорска власт и би разклатил позицията му на владетел.

          Кончината на Антонин идва след едно кратко заболяване, причинено според неговия биограф от прекаляване с алпийско сирене на вечеря. През следващата нощ императора вдига температура. След още ден състоянието му се влошава и той дава последни нареждания, връчвайки властта на своя приемен син Марк Аврелий. Накрая , след като е дал на дежурния офицер паролата за деня ‘’ единодушие’’ , Антонин се обръща сякаш да заспи и умира. Това става в двореца, който е построил в любимото си имение Лориум, близо до Рим, датата е 7 март 161 г.

 Поради всеобщата обич и уважение към Антонин той е обожествен от сената без възражения. Разказват ни, че ‘’всички се надпреварваха да му отдадат почести’’. Тленните му останки са положени в Мавзолея на Хадриан заедно с останките на жена му и двамата му синове, починали преди повече от 20 години. В кратко описание на погребението има нещо, което лесно може да се пропусне. Казано е ясно , че тялото е положено в Мавзолея с великолепни погребални ритуали. Не се споменава кремирането му. Изглежда , че при Антонин Пий за пръв път от римските императори е приета новата модна практика на погребение на трупа без кремиране.

Използвана литература:

1.     Скар,. К., Хроника на Римските Императори, изд. ‘’Рива’’, 2008 г.

2.     Орачев, А., Римските императори на дохристиянкия римски свят, изд.‘’Да България ’’, 2007 г.

3.     http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD_%D0%9F%D0%B8%D0%B9